Календар

Запазване на община Велинград, като екологично чист регион без рудодобив

След 2000 година се наблюдава процес на възраждане на интересите за развитие на рудодобив и разработване на нови находища в западната част на Родопите. Проведени са редица проучвания на териториите на общините Велинград, Ракитово, Батак и Белица и съответно са установени (на места регистирани търговски открития) залежи на полиметални руди, златни находища в т.ч. са ревизирани и проучванията на волфрам над Велинград. Основни играчи в тази дейност са познатите на българската “сцена” КЦМ Пловдив, Асарел – Медет Панагюрище и свързани с тях юридически лица.
През 2009 година след поредица от документални прехвърляния и нови регистрации фирма “Ресурс 1”, част от КЦМ Груп получава концесия за добив на волфрам съдържащи руди от находище Грънчрица – център за период от 35 + 15 години. В периода 2009 – 2014 година “Ресурс 1” разработва проекти за експлоатация на находището, като първоначалния проект на фирмата включва не само добив, но и обогатяване на рудата на същото място т.е. в местността “Грънчарица”. След отказ от страна на РИОСВ Пазарджик този проект бива заменен с нов, съгласно който в местността “Грънчарица” ще бъде извършван добив и първоначална обработка, след което рудата ще бъде транспортирана около 100 километра до района Елшица (Средногорие), където ще бъде извършвано обогатяването и. В края на 2014 година инвеститора е готов с доклада за ОВОС и по време на обществените обсъждания на същия във Велинград и село Кръстава се надига силна обществена съпротива срещу проекта, което води по-нататъшни действия от страна на местната гражданска група, включваща представители на характерните за рйона бизнеси, общественици, лекари, юристи, природолюбители. Община Велинград в лицето на кмета на общината и членовете на ОС също застава категорично против идеята за развитие на рудодобив.

Рудодобива през годините
Велинградска община се намира в северозападните части на Родопите, заемайки водосбора на Чепинска река – десен приток на река Марица. Както е известно Родопския масив е богат на полезни изкопаеми – руди на цветни и ценни метали. Тази дейност се развива на територията на планината от дълбока древност и това личи от откритите на много места рудници от времето на траките. Всъщност следи от примитивен рудодобив и металургия има от средновековието, та до времето на Османската империя. Голямо развитие и увеличване на проучванията и интензитета на тази дейност се наблюдава през първата половина на 20ти век, когато рудните находища се проучват и експлоатират от българо-немски дружества и разбира се в годините след 1944, когато под влиянието на Съветския съюз тази рудодобива се превръща в структороопределящ отрасъл за Родопите. По това време развитие получават добивните центрове – Мадан, Рудозем, Лъки, Маджарово, Златоград (Оловно-цинкови и полиметални руди), както и Елешница, Барутин и Селище (уранови руди). От този период датират и проучванията на влфрамовото находище в местността “Грънчарица”, южно от Велинград.
В края на 80те и началото на 90те години на 20ти век рудодобива в Родопите търпи съществен упадък (поради изчерпване на запасите и промяна в социално-икономическите условия) и всички изградени мощности за добив биват или закрити или ограничени в голяма степен. Напълно закрити са добивите на уранови руди в Елешница, Барутин и Селище, добива на оловно-цинкови руди в Маджарово, Звездел, а с много по-малки обеми продължават да работят центровете в Лъки, Мадан и Рудозем.
Приключват също така проучвателните работи на волфрамовото находище южно от Велинград, като така и не се достига до неговото промишлено разработване.
Като резултат от бурното развитие на рудодобива в период 1950 – 1990 година и неговото закриване през 90те на много от изброените места се наблюдава влошена екологична обстановка, както и влошена социално-икономическа и демографска ситуация – за сравнение населението на община Лъки намалява почти на половина за периода 1990 – 2015 година.


Етап на казуса
След провеждане на обществени обсъждания на доклада по ОВОС във Велинград и село Кръстава през месец ноември 2014 година и на базата на постъпили над 200 становища от различни местни и национални организации (включително Министерство на туризма), РИОСВ Пазарджик дава предписание на “Ресурс 1” да направи оценка за съвместимост на проектното предложение с находящата се в близост до находището зона западни Родопи по НАТУРА 2000, както и да извърши поредица от изследвания на влиянието на ИП върху популациите на европейски вълк и кафява мечка в района.
Изследванията би трябвало да продължат в рамките на година и да обхванат всички годишни сезони.

През март 2016 година РИОСВ Пазарджик даде положително становище за добива наволфрам. Авторите на Доклад за ОВОС, на основата на извършенитеанализи и оценки и в съответствиесъсзаконодателството по околната среда, предлагат на Експеретния съвет на РИОСВ – Пазарджик да одобри осъществяването на инвестиционното предложение на “Ресурс 1“ АД- г. Пловдив за“ Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище ”Грънчарица център”, при изпълнение на препоръчаните в Доклада за ОВОС мерки за отстраняване и/или ограничаване на негативните въздействия върху компонентите на околната среда и постигане на съответствие с нормативната уредба на страната”.

Описание и хронология на казуса

Районът на находище “Грънчарица” попада в западнородопския регион, част от родопския метаморфен масив. В геоложкия строеж на находището участват различни разновидности палеозойски гранити и кватернерни отложения.
В тектонско отношение находището се намира в ядката на западнородопската антиклинала. Утвърдените запаси на находище “Грънчарица център” са около 9.4 млн.тона руда със средно съдържание на WO3 - 0.36% , или 34 230 тона WO3.
В последните 10 години цената на волфрама варира на световната борса варира в рамките на 35 – 55 щатски долара за килограм, като в момента е в долната си граница, което означава, че предполагаемите запаси към настоящия момент се оценяват на около 1.23 млд. Щатски долара.

Интерес предствалява хронологията на проучванията на находището, защото с този процес са свързани две от заблудите, които се разпространяват от страна на инвеститора сред местното население, а именно че те са “открили/оценили находището” и “рудодобив на Грънчарица вече е имало”.

1958 година – изготвена е геоложка картировка на района в М 1:25 000;
1961 – 1965 година – направена е първа прогнозна оценка на находището;
1960 – 1971 година – детайлно търсене и проучване с доклад за изчислени запаси;
1973 – 1988 година – допълнителни проучвания;
1988 – 1990 година – изготвен е предварителен проект за добив, който не е реализиран;
2002 – 2006 година – “КЦМ 2000” и “Ламар” ЕООД извършват проучвания;
2008 година – “КЦМ 2000” прехвърля правата и задълженията свързани с находището на “Ресурс 1” АД;
2009 година – на последното заседание на министерски съвет на т.нар. “тройна коалиция” е подписан договор за концесия за 35 + 15 години с “Ресурс 1” АД;
2009 – 2013 година – “Ресурс 1” АД разработва проект за добив, включително обогатителна фабрика в местността “Грънчарица”. Проектът е отхвърлен от МОСВ.
2014 година – “Ресурс 1” АД разработва нов проект, който включва добив и първоначална обработка в местността “Грънчарица”, транспорт до Елшица и обогатяване в Елшица.

Гражданска реакция

В края на 2014 година, след провеждане на обществените обсъждания на дОВОС на ИП за добив на Волфрам над Велинград, се надигна вълна от недоволство сред местната общност, в резултат от което бе създадена гражданска инициативна група, която открито се противопоставя на рудодобивните разработки в района. Гражданската инициатива, наречена “За запазване на община Велинград, като екологично чист регион без рудодобив” бе създадена на основание на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. При учредителното събрание на местната група взеха участие над 80 души от Велинград, представляващи различни браншове и сфери на обществения живот – хотелиери, ресторантьори, общественици, лекари, юристи, учители, природолюбители.

С учредяването си ГИ започна работа по събиране на подписка срещу развитието на рудодобивната дейност на територията на община Велинград и рамките на определения от от Закона двумесечен срок събра над 11 000 подписа от жители на общината, които са против.
Подписката бе проверена и призната за легитимна от страна на Областна дирекция на ГРАО град Пазарджик.

Успоредно с това органите на общинска администрация Велинград, както и всички представители на общински съвет на община Велинград неколкократно с нарочни декларации и решения изразиха категоричнта си позиция против развитието на рудодобив на територията на община Велинград.

На базата на изразеното обществено мнение, чрез подписка и в резултат на съвместните действия на общинска администрация и общински съвет бяха взети няколко решения, които на този етап създават пречки пред реализацията на инвестиционното предложение.
В рамките на изминалата година ГИ “За запазване на община Велинград, като екологично чист регион без рудодобив” проведе няколко акции / кампании за осведомяване на населението за случая. По-забележими сред тези акциия бяха “Акция “Картоф” – от Кръстава за Кръстава”, проведена съвместно със сдружение “Байкария” и получила широк отзвук не само на местно, но и на национално ниво, както и организирането на открит публичен дебат по темата сред кандидатите за кметове и общински съветници за провелите се през октомври 2015 година местни избори.

Към настоящи момент ГИ изчаква завършването на предписаните от РИОСВ изследвания и съответно решението по ОВОС, като успоредно с това търси различни начини за популяризиране на проблема и неговото решаване, чрез всички позволени законови средства.

Снимка: връчване на подписка срещу рудодобива до общински съвет Велинград (интернет)

Информацията е актуализирана към март 2016 г. и е подпомогната от проект „Участие за природа”, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът се изпълнява от Българска фондация Биоразнообразие в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ и мрежа за гражданско действие „Блулинк“.

    Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

    5444 посещения

    Видео

      Новини

        Акции

          Галерия

            От медиите

              Документи