С какво вредят ски курортите на природата и какви проблеми създават?

Подходящите места за ски писти в България са високите планини, които са и национални паркове. Техният смисъл е да пазят общите ресурси от въздух, вода и гори. Според законодателството и настоящите им планове за управление, на територията им не е позволено да се строят ски писти и съоръжения.

В последните години се налага все по-често да се прави изкуствен сняг заради топлите зими и намаляването на валежите от сняг. Изкуственият сняг може да създаде огромни проблеми: при производството му от изпарението се губят около 30% от използваната вода и тя завинаги се губи за съответния район; оттокът на планинските реки, от които се взима водата за снега, се намалява между 40 и 70% и те лесно могат да пресъхнат; изкуственият сняг съдържа химикали, които замърсяват почвата и водата.

Допълнителна информация за връзката между изграждането на ски курорти и промените в климата

Според данни на Mountain Riders, French environmental ski charity, 20% от всички въглеродни емисии на ски курортите са за отопление, а 74% са за транспортиране на туристите до курорта и в него. Пътуването на гостите на курорта има не само негативен екологичен отпечатък, но и може да бъде силно натрапчиво за местната общност. Транспортирането и престоят на туристите в дестинацията имат ефект върху местната общност чрез употребата на земя, шума, повишения трафик, замърсяването на въздуха и консумацията на невъзобновими ресурси.

Карането на ски употребява несметни количества вода, сравнено с други туристически дейности. Ски курортите използват 5 474 галона вода на единица турист на година, следващата най-водоемка туристическа дейност е голфът с 1 043 галона на единица турист на година. При отнемането на вода за производство на изкуствен сняг се влошава качеството на водата и на водните потоци, съответно това оказва влияние върху живите организми във водата.

Негативни последици за местните общности. Сред тях са: нараснали разходи за живот, изместване на традиционните жители от по-богати групи, трафик и задръствания, повишена употреба на публична инфраструктура и съоръжения, нарастваща данъчна тежест заради разширяващата се инфраструктура, която се понася от местните жители. Често поради бързото разрастване на ски курортите, се наблюдава липса на финансово достъпни жилища за местните жители, което налага тяхното преместване в други общности и води до разрушаване на единството на общността и нейните функции.

Нека дадем един български пример. Неодобреният ски курорт „Супер Паничище” се цели да доведе по 25 000 туристи годишно от чужбина, което е равно на годишните емисии на горива и електричество на 757 домакинства и на годишните емисии на 1525 автомобила (по данни на Американската агенция за защита на околната среда). Тези емисии могат да бъдат компенсирани със засаждането на 283.82 кв. км. гора, която да ги абсорбира за 1 година. Досега на Рила само в района на Паничище само за 3 просеки за ски писти и за изграждането на лифта до Седемте рилски езера и няколко дребни постройки са отсечени незаконно близо 100 декара гора.

Тези изчисления са ориентировъчни и не включват въглеродните емисии от машините за обработка на пистите, машините за производство на сняг, отопление и поддръжка на сгради, строеж на самия курорт, осветление и други, които значително биха повишили въглеродния отпечатък на планирания курорт.