Съдебен провал в защитата на Национален парк Пирин

ВАС отхвърли жалбата на Асоциацията на парковете в България след обжалване на решение №31-ПР/2010 на МОСВ, с което е преценено, че не е необходимо разработването на ОВОС и ОС за строителството на нов четириседалков лифт на мястото на два ски-влека в м. Платото в Национален парк Пирин (лифтът беше построен преди завършването на съдебните дела чрез предварително изпълнение).

ВАС отхвърли жалбата на Асоциацията на парковете в България след обжалване на решение №31-ПР/2010 на МОСВ, с което е преценено, че не необходимо разработването на ОВОС и ОС за строителството на нов четириседалков лифт на мястото на два ски-влека в м. Платото в Национален парк Пирин (виж картата).

В своето решение №2532/21.02.2011 по адм. Дело №11153/2010 съдът даде по-голяма тежест на доводите на МОСВ над тези на асоциацията. С цел повишаване ефективността на бъдещи правни действия в защита на националните ни паркове обръщаме внимание на доводите на МОСВ, които са отразени в приложената писмена защита на старши юристконсулта на министерството – г-жа Венета Владимирова:

- съгласно чл. 21 от ЗЗТ в Националните паркове не е забранено изграждането на ски-лифтове, тъй като те представляват „съоръжения за обслужване на посетителите” (освен чешми, пейки и др.) , въпреки че същият член допуска единствено „ремонт на съществуващи спортни съоръжения”;

- новият лифт с дължина 1500 м не е с по-голяма дължина от подменяните два успоредни ски-влека, защото общата им дължина е 2400 м;

- забраната за голи сечи съгл. чл. 21 от ЗЗТ не се отнася за „засягането” на 6 декара белмурови и клекови гори при изграждане на лифта, а се отнася единствено за лесовъдски дейности;

- строителството на новия лифт е допустимо, защото попада в зона IV по плана за управление на парка (зона на сгради и съоръжения, където строителството е разрешено), и не попада в зона III ( зона за туризъм, където новото строителство е забранено), въпреки че инвеститорът сам твърди, че частта от лифта, която засяга гора е именно в зона III;

- територията на инвестиционното предложение не излиза извън обхвата на концесията, защото следва да се счита като противоречие разминаването между границата на териториално-устройствения план и границата на концесията по концесионен договор, което „противоречие” обаче никой 10 г. не е оспорил;

- не е нарушено решение WHC-10/34 COM 8B.5 на КСН към ЮНЕСКО, тъй като подмяната на 2 влека с нов лифт не представлява ново строителство, въпреки усвояването на няколко декара вековни гори.