На пресконференцията "Софийският завод за отпадъци - модерно решение или стратегия на изоставащите?",организирана от сдружение За Земята и CEE Bankwatch, която се проведе на 4 Април стана ясно, че за едно по-устойчиво управление на отпадъците на София, общината трябва да започне активен и постоянен диалог с обществеността. От своя страна, жителите на града също трябва да изискват по-добра информация от отговорните органи.
Най-важната част от проекта за отпадъците на София е съоръжението за механично-биологично третиране (МБТ, или т.нар "завод за боклук"), което ще произвежда гориво от отпадъци (РДФ) за Топлофикация София.
Решението при работата на МБТ да се акцентира върху производството на РДФ с най-вероятен ползвател Топлофикация София крие огромни рискове. Горенето на РДФ в нова инсталация на Топлофикация София ще отделя още прахови частици, в допълнение на вече високите нива на замърсяване на въздуха в София, които значително надвишават допустимите норми. Това ще струва стотици милиони евро в глоби за неизпълнение на изискванията на Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух. Опитът от други европейски страни показва, че при тези условия съществува съвсем реален риск за отрицателна оценка на въздействието върху околната среда и съответно сериозно забавяне или направо спиране на проекта и свързаните с това огромни загуби на време и средства.
Фактът, че Столична община се явява собственик и на двете предприятия създава условия за установяване на непрозрачни финансови отношения и порочна взаимна зависимост. При тези обстоятелства се затвърждава перверзна мотивация срещу повишаване на количествата, отделени за рециклиране. Изваждането на горимата част от смесените битови отпадъци (основно пластмаси, хартия, картон) с цел изгаряне предопределя продължаване на досегашната тенденция за изключително ниско ниво на рециклиране през следващите 20 години, докато трае проектният живот на МБТ.
В допълнение, видимо лошата координация между Столична община и организациите по оползотворяване на опаковки води до неподходящо разполагане на контейнерите за разделно събиране и съответно слаби резултати при събирането на вторични суровини от домакинствата. Комбинацията от всички тези фактори ще провали постигането на целта за рециклиране на 50% от домакинските отпадъци през 2020, определена от европейското законодателство, което ще донесе допълнителни глоби за България.
Информационната работа на Столична община все още се отличава с липса на достатъчно прозрачност. От една страна, Общината не разполага с надеждна информационна система за наблюдение на количеството, видовете и генераторите на отпадъци в София. От друга страна, информационните кампании за правилното разделяне и изхвърляне на отпадъците от бита до момента са на практика невидими. Дългогодишните опити на граждански организации да предлагат алтернативни решения за управлението на отпадъците също остават безуспешни.