Календар

Диви ветрушки посетиха “питомните” си събратя в България

Диви ветрушки посетиха “питомните” си събратя в БългарияБелошипи ветрушки от дивата популация се приземиха в с.Левка, Свиленградско. Те пристигнаха в компанията на наши птици, заселени по-рано през годината тук. Това означава, че някъде там, в големия широк свят, те са се срещнали, харесали и започнали да “движат” заедно.

Все по-рядко и по-рядко се отбиваха до родната си клетка заселените ветрушки. Все по-големи ставаха рекордите по отсъствие от родният им дом, достигайки до 35 дни. И толкова по-голяма ставаше радостта ни, колчем зърнем някой от нашите питомци дошъл да ни навести. И така очаквахме денят, когато няма да се появи нито един, а после ще настъпи тишината и нервното очакване през дългата зима и надеждата научните публикации да се окажат грешни и повече от една третина от всичките 90 да успеят да се завърнат.

Вече бяхме започнали да се притесняваме накъде ще избият миграционните инстинкти на нашите ветрушки. Както при всички насекомоядни, през зимата няма достатъчно храна за тях и те са принудени да отлетят към Африка. Така дойде мигът на радостта, когато ги видяхме заедно с дивите им събратя.

Как познахме дивите ветрушки ли?
Ами скъпите ни гости не носят на краката си от специалните отличителни пръстени, каквито подарихме на “нашите” ветрушки по повод тяхното идване в Левка. Белошипите ветрушки, отгледани в размножителния център на ДЕМА в Алмендралехо, бяха маркирани с оранжеви пръстени с черни надписи преди да поемат дългия си път от Испания, за да се заселят отново в небето на България.

Защо новината е толкова радостна ли?
Едно от най-големите ни притеснения беше дали освободените от нас ветрушки ще могат да намерят пътя си към зимовищата в южна Африка. Видът отдавна е изчезнал от България, а най-близките и малочислени колонии на вида в Турция и Гърция отстоят на над 80 км от българската граница. Вече сме сигурни, че има кой да преведе нашите ветрушки по дългият и труден път до зимните квартири.

Как беше възможно това наблюдение?
Благодарение на проекта, финансиран от програма LIFE на ЕК стана повторното заселване на един вече изчезнал от България вид. Беше следвана изпитаната и многократно проверена в Испания, а наскоро и във Франция, методика на испанските ни колеги от ДЕМА. Както казват те: трябва да се стараем всеки следващ опит да бъде по-добър от предишния. Затова, при изграждане на модула за освобождаване в България също бяха направени някои подобрения. Беше предвиден специален прозорец, позволяващ да наблюдаваме мястото, където оставяме храна за излетелите вече малки. Именно през него видяхме редките диви гости. Бе организирана прецизна система за видеонаблюдение, която ни даде възможност да регистрираме ненаблюдавани досега поведенчески реакции. Кацалките за възрастните птици в клетката бяха проектирани така, че да ги стимулират в ролята им на приемни родители. Това от своя страна, надяваме се да се е отразило на привързаността на малките към новото им родно място.

Не на последно място, разбира се, всичко това беше възможно благодарение на всеотдайния екип на проекта, запалените доброволци и поддръжници на Зелени Балкани.

Станете приятел на белошипите ветрушки – като си осиновите една от тях.

снимка: Наша ветрушка пременена с пръстени

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

2872 посещения

OFF

Последно качено » Новини