Календар

В Деня на екологичния дълг WWF призовава за нулеви емисии до 2040 г.

 В Деня на екологичния дълг WWF призовава за нулеви емисии до 2040 г.От днес човечеството изчерпва запасите си от природни ресурси до края на годината

Тази година Денят на екологичния дълг се пада на 29-и юли. Според доклад на Световната мрежа за екологичен отпечатък за по-малко от седем месеца от началото на 2019 г. човечеството е изразходвало „бюджета си“ от природни ресурси, които планетата е способна да възстанови в рамките на една година. Така всички ние започваме живот на „екологичен кредит“, т.е. това, което консумираме след тази дата не е произведено по устойчив начин, защото планетата не е в състояние да възстанови ресурсите с бързината, с които ги изразходваме.

Денят на екологичния дълг настъпва все по-рано всяка година, което означава, че хората ускоряват степента си на експлоатация на природата, черпейки все повече храна, вода, дървен материал, въздух и суровини за енергия. За последните 20 години Денят се е изместил с повече от два месеца напред, а днешната дата е най-ранната откакто се води статистика. Изследването мери отпечатъка на човечеството върху планетата. То показва, че поддържаме този дефицит не само с изчерпване на запасите от ресурси чрез свръхулов и изсичане на горите, но и чрез натрупване на отпадъци, като например въглероден диоксид в атмосферата, който екосистемите не могат да абсорбират.

Днес въглеродните емисии от изгарянето на изкопаеми горива представляват 60 % от екологичния отпечатък на човечеството. Те стоят в основата на климатичната криза, водеща до горещи вълни тежки суши, горски пожари, наводнения и урагани, които принуждават много хора да мигрират, търсейки спасение в други градове и страни. В тази връзка повече от 80 000 души вече подписаха петиции до политиците в Европейския съюз и Съединените щати, настоявайки управлението на биологичните ресурси да бъде поставено в центъра на процеса на вземане на решения. Замърсяването на атмосферата в резултат от минното дело и тежката индустрия е включено и в доклада на природозащитната организация WWF „Жива планета“ като една от най-големите заплахи за природата и човечеството.

„България е единствената държава в ЕС, която иска да намали дела на ВЕИ в производството на електричество с 3 % до 2030 г. Също така липсва и сериозна политическа амбиция по отношение на енергийната ефективност, въпреки че българската икономика е една от най-енергоемките в Европейския съюз – почти четири пъти над средните нива за Европа“, коментира Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ към WWF. „Освен това страната ни планира да увеличи използването на горска биомаса за локално отопление с 44 % до 2030 г без никакви критерии за устойчивост. Това изправя пред сериозен риск българските гори във времена, когато ще имаме огромна нужда от устойчиви на климатичните аномалии горски екосистеми. Не на последно място, правителството направи заявка, че иска да изгаря лигнитни въглища през следващите 60 години.“

Докато населението на Земята се разраства, икономиките се развиват и стават все по-замисими от ресурси, то размерът на нашата планета си остава същия. Така през 1970 г. глобалната свръхконсумация става факт. Оценките сочат, че за да задоволим потребителското търсене днес ние имаме нужда от 1.75 планети. Изследването показва, че жителите на Обединеното кралство се нуждаят от четири „Великобритании“ за да задоволят своето потребление, а населението на САЩ живее така, сякаш разполагаме с ресурсите на пет планети като Земята. България също надминава консумацията на природни ресурси, като хората у нас се нуждаят от ресурсите на 1.2 планети, което ни присъединява към тази една пета от държавите, ползваща 80 % от ресурсите на Земята.

„Свръхпотреблението е възможно само за ограничено време преди екосистемите да започнат да се разпадат и накрая напълно да се сринат“, предупреждава Матис Вакернагел от Световната мрежа за екологичен отпечатък. „В крайна сметка човешката дейност ще бъде балансирана съобразно наличните екологични ресурси. Въпросът е дали това ще стане по пътя на катастрофата, или по този на просперитета“.

Изследването показва, че ако успяваме да забавим Деня на екологичния дълг само с пет дни всяка година, човечеството ще заживее в хармония с природните ресурси до средата на века. А ако постигнем ограничаване на въглеродните емисии с 50 %, това би изместило датата на Деня с цели 93 дни назад.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

230 посещения

OFF

Последно качено » Новини