Календар

Съдът реши: ТЕЦ „Брикел“ няма да получи разрешение да гори отпадъци, поне засега

Съдът реши: ТЕЦ „Брикел“ няма да получи разрешение да гори отпадъци, поне засега Съдът в Стара Загора реши, че компетентните органи неправилно са разрешили на ТЕЦ „Брикел“ да не прави анализ как изгарянето на разнообразен коктейл от отпадъци ще се отрази върху здравето на хората и природата. Решението на Административния съд дойде на фона на нарастващо обществено недоволство към увеличаващия се брой на централи на въглища, които започват да въвеждат по-изгодното за тях гориво от биомаса, RDF и/или нефтошисти, без каквито и да е инвестиции в екологичност. Малко известно е, че за да изгарят отпадъци, централите всъщност получават пари и не плащат допълнителни разходи за квоти, каквито се налагат за въглищата. Това обаче не отразява здравната цена, която живеещите наблизо плащат. Решението подлежи на обжалване и предстои да разберем дали регионалната инспекция или централата ще предприемат такава стъпка.

Възмущението на хората достигна своя пик, когато в медиите изтече споразумение между община Гълъбово и ТЕЦ „Брикел“, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. Последваха проверки на място, но те бяха по-скоро формални, тъй като не отразиха мащаба на проблема, свързан с изгарянето на отпадъци по различни схеми – например замаскирайки процеса като “експеримент”. И то на фона на редовните превишения на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово.

“Въглища или отпадъци е избор без бъдеще. Въпреки че решението на съда е в наша полза, крайно време е да имаме план за преход отвъд въглищата, включващ подобряването на енергийната ефективност, въвеждане на модерни решения за съхранение на енергията и производството ѝ от възобновяеми източници, а не да се залъгваме с фалшиви алтернативи като изгаряне. Така само губим ценно време, в което можем да работим по съществуващи практични алтернативи.”, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Бъдещето на общините, зависими от въглищата като Гълъбово, остава нерешено. Жителите им трябва да се справят сами, поединично, с предизвикателствата на една загиваща икономика от средата на ХХ век. Те са изправени пред задълбочаващо се замърсяване от още по-разнообразни източници заради замяната на въглищата с отпадъци.

Тази порочна практика е възможна заради леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества, тъй като при изгаряне на до 100 тона отпадъци на денонощие се прави преценка дали да се извърши оценка за въздействието върху околната среда. В случая с ТЕЦ Брикел собствениците бяха разделили биомасата от RDF с довода, че след като са под 100 тона, оценка не е нужна. Съдът обаче реши, че биомасата също е вид отпадък.

Друга често срещана стратегия е поетапното увеличаване на изгаряните обеми — „Топлофикация – Сливен“, например, първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие. По подобен начин действат почти всички централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, които една по една започват да изгарят отпадъци. Те твърдят, че това е по-благоприятно за околната среда, защото в отпадъците има по-малко сяра, а мълчат за другите вредни замърсители, като тежки метали, диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно, а централите и институциите отказват да предоставят тази информация.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

551 посещения

OFF

Последно качено » Новини