Календар

Как европарите за Натура 2000 в България отидоха на вятъра

Как европарите за Натура 2000 в България отидоха на вятъраКакво се случи с парите от европейския и български данъкоплатец предназначени за биоразнообразие в България

Натура 2000 в България и от какво има нужда мрежата
България е една от страните в Европа с най-голямо биоразнообразие. Това се дължи от една страна на географското разположение на страната и разнообразния релеф, а от друга - на отношението към природата. Натура 2000 е европейската екологична мрежа, като българската част заема една трета от сухоземната територия на страната, като включва и акватория.

Мрежата се нуждае от добро управление, което означава – поставяне на цели и мерки за опазване на видовете и местообитанията, прилагането им, периодичен мониторинг и докладване на природозащитното състояние на видовете и местообитанията. Спрямо резултатите е нужно адаптиране на мерките и после цикълът се повтаря. Наред с това мрежата се нуждае от разбиране и популяризиране на факта, че опазената природа означава чист въздух, чиста вода, конкурентни условия за бизнес свързан с туризма, здравеопазването, земеделието, оживяването на отдалечени райони сред платежоспособни хора, които търсят спокоен живот и като цяло, по-добро качество на живот за хората в България.

Оперативна програма „Околна среда“ е основният финансов инструмент за изпълнение на политиките за опазване на биоразнообразието и Натура 2000. За периода 2014 – 2020 в нея бяха предвидени 200 млн. лв.за покриване на голяма част от тези нужди по специално за ос за Натура 2000 и биоразнообразие.

Какво обаче се случи с парите от ОПОС за природа
Накратко - не това, което трябваше. Една трета от парите беше загубена. 5 млн. лв бяха загубени заради забавяне в усвояването, а около 50 млн. бяха прехвърлени за борба с коронавируса . Какво стана с останалите пари по оста от ОПОС 2014 – 2027: много бяха прахосани за зле изпълнени дейности без положителен резултат, а други отидоха за дейности, които пряко увреждат природата. Ето някои примери:

Ремонт на пътища в национални паркове маскирани като подобряване на състояние на местообитания
В национален парк „Пирин“, една трета от бюджета на проект по ОПОС отива за ремонт на пътища . В национален парк „Централен Балкан“ тече ремонт на пътя от Беклемето до хижа „Дерменка“ , като тази строителна дейност в парка отнема близо 40% от бюджета на проекта , въпреки че в обосновката на дейността се казва, че едва 4% от антропогенната ерозия е причинена от МПС. Този непропорционална част от бюджета заделена за ремонт на пътя показва, че истинската цел на проекта е ремонт на пътя, а не подобряване на природозащитното състояние на местообитанията. Съответно тези дейности са в противоречие с целта на процедурата, по който е одобрен проекта, а именно „подобряване на природозащитно състояние на видове и местообитания“. За сравнение, по програма ЛАЙФ, направление Природа, управлявана директно от Европейската комисия, в който се прилагат най-добрите практики за природозащитни проекти, при проекти за опазване на Натура 2000 разходите за инфраструктура не трябва да надвишават 25%.

Строителство в зоната за ограничаване на човешкото въздействие в национален парк „Рила“
С цел намаляване на антропогенния натиск върху крехката екосистема на циркуса на седемте езера в Рила, дирекцията на националния пак стартира проект за израждане на алеи. Идеята е била де се спре разпрашаването на ерозиралите пътеки, и постъпването на пръст и прах в ледниковите езера, с което се повишава количеството на органика, което пък води до постепенното им заблатяване. Проектът доведе багери в зоната за ограничаване на човешкото въздействие, в което всяко строителство е забранено. На никого от екоминистерството не му хрумна да адресира истинската причина за проблемите на езерата – а именно лифтът, който е изграден без нужната оценка на въздействието върху околната среда и върху видовете и местообитанията от Натура 2000 и който бълва хиляди туристи на ден в този чувствителен район. От момента на неговото пускане през 2009 г, има дни, в които лифтът качва по 3-4000 души на ден, или около 120 000 души на сезон. Проектът не адресира прогонването на дивите животни от големия брой посетители, нито проблемът с тоалетните нужди на хилядите хора, който допринася за еутрофикацията на езерата.


Електро-пастири край езерата в национален парк „Пирин“: вместо да решат един проблем създават нов
Европейски средства по мярка за пасторализъм (от селската програма) в националните паркове докараха там голям брой крави. Не се упражнява контрол нито върху броя на тези животни, нито върху местата, в които пребивават. В НП „Пирин“ резултатът е загрозени с говежда тор туристически пътеки и животни навлизащи в езерата, с което причиняват ерозия на бреговете и огромно замърсяване с тор. И тук – вместо адресиране на източника на проблема, а именно – кравите в парка, екоминистерството реши парите до отидат за справяне с последствията, а именно – ограничаване достъпа на кравите до езерата чрез електро-пастири. Един проблем създаден с евро средства от един фонд и лошо планиране, се „решава“ с евро средства от друг фонд (ОПОС) и ново лошо планиране. Създаден е нов проблем – електро-пастирите около езерата загрозяват пейзажа, а от друга пречат на достъпа на дивите животни до езерата. Нека не забравяме, че опазването на биоразнообразието в защитените територии има предимство над останалите дейности в тях, а опазването на дивата природа е първостепенна цел на националните паркове.
Пари за промотиране на Натура 2000 се дадоха на организация, чиято единствена дейност до сега е очерняне на мрежата
Една от процедурите по оперативната програма е „Споделена визия за екологичната мрежа Натура 2000 в България“ . Очакваните резултати от нея са „подкрепа на видовете и местообитанията от мрежата Натура 2000 с цел постигане на по-добра степен на съхраненост, чрез повишаване на информираността на заинтересованите страни“. Конкурсът за област Бургас е спечелен от национална асоциация "Българско Черноморие" (НАБЧ). Сдружението от години разпространява анти-Натура 2000 послания, като особено активно е в посланията си срещу институции, организации и експерти, участвали в създаването на мрежата . Не на последно място, сдружението има нулева биологична експертиза, т.е. липса на познания за видове и местообитания. В случая европейски средства са предоставени на организация, която с години работи срещу европейски политики, каквато е опазването на Натура 2000 мрежата. С това екоминистерството оставя впечатлението, че така възнаграждава активната дейност на НАБЧ срещу активните природозащитни организации в страната, които неведнъж са се противопоставяли на негови решения.

„Национална“ кампания за Натура = две срещи
Годишният отчет на оперативната програма за 2018 г. ни информира, че индикаторът на програмата за провеждане на национална кампания за Натура 2000 е изпълнен. Това се е случило в рамките на проект „Знания за Натура 2000“, изпълняван от фирма, която печели повечето от обществени поръчки за Натура 2000 на екоминистерството, Дикон груп. Справка за тази дейност на сайта на МОСВ показа, че са по проекта са проведени две срещи и реално национална информационна кампания не е провеждана.
За сравнение, по проект на СНЦ „Зелени Балкани“ по програма ЛАЙФ , за популяризиране на Натура 2000 е свършено: пряко достигнати граждани от октомври 2018 до април 2019 (чрез презентации, дейности с деца, посещения на щанд и др.) - 4180 човека, клипове по националното Дарик радио, (21 репортажа, 4 радио-клипа, 5 инфо-анонса и 7 предавания), 68 журналистически материали и 7 фотогалерии в популярното електронно издание Дневник.

Докладване резултатите от мониторинга ….. без мониторинг
Изискване на природозащитните директиви е страните членки да извършват мониторинг на природозащитното състояние на видовете и местообитанията от Натура 2000. На всеки шест години страните членки са длъжни да докладват резултатите от тази дейност като дадат оценка на това състояние. В България липсва систематично държавно финансиране на дейността, министерството избра мониторингът за докладването през 2019 г. да се базира на проектен принцип с финансиране от ОПОС, въпреки настояването на природозащитната общност мониторингът да не бъде базиран на обществени поръчки.
Екоминистерството организира процедура за мониторинга на база на обществена поръчка. Последваха съдебни дела и недоразумения, в резултат на което договор за мониторинга беше сключен борени месеци преди самото докладване. Така, не само че полеви проучвания не бяха осъществени, но и докладването към Европейската комисия се извърши на база литературни и стари данни. Оценките от докладването трябва да дават информация, на която да се базират природозащитните мерки и дейности за съответните видове и местообитания. Към момента средствата за дейността към момента са напълно пропилени, тъй като тези оценки са необосновани и не дават реална информация за бъдеща природозащитна работа.

1 милион лева за „подход за управление на мрежата“, който настрои цялата природозащитна общност и изведе хиляди на протест
В рамките на проект „Управленски подход за Натура 2000“ срещу близо 1 милион лева , бяха разработена концепция, която трябваше да даде отговор на въпроса къде ще се ситуират органите за управление на защитените зони. Наред с този въпрос проектът предложи пълна трансформация на начина по който се планират, разработват и одобряват плановете за управление на защитените зони, както и на начина, по който администрацията се консултира със заинтересованите страни. Въпросният „подход“ бе трансформиран от екоминистерството в предложения на промени в сега действащия закон, който регламентира Натура 2000 – закона за биоразнообразието.

Аргументирани, уж с наказателна процедура от Европейската комисия, предложенията за промени в Закона на практика обезсмислят мрежата, тъй като предвиждат :
още 4 години да не могат да се приемат природозащитни цели на зоните от мрежата. Когато няма определени цели, всяко инвестиционно намерение, както досега, ще бъде разрешавано от МОСВ; още 4 години МОСВ няма да определи превантивни мерки срещу унищожаването на животни, растения и местообитания; 13 години липсата на такива мерки доведоха до големи загуби на природата на нашите гори, реки, земеделски земи и Черноморското крайбрежие; да се отмени ролята на учените, собствениците и гражданите в процеса по опазване на мрежата; да се разпилее ценен административен капацитет, опит и знания, вече натрупани в дирекциите на националните и природни паркове, които няма да се използват за управление на защитените зони.

„Новият подход за Натура 2000“, пресъздаден в законопроект, се обсъждаше 4 години. Научната, академичната и природозащитната общности в България не подкрепя законопроекта. Тяхното мнение бе напълно пренебрегнато и законопроектът напредна в одобрението в парламента. В резултат хиляди хора излязоха на протест в подкрепа на истинското опазване на Натура 2000 . Уплашени от обществената реакция, депутатите замразиха законопроекта. В крайна сметка близо милион лева обществени средства бяха прахосани за напълно неприемлив резултат.

Планове да действие за редки видове растения и животни
Като част от изпълнението на задълженията на България по Директивата за хабитатите, ОПОС финансира изработването на планове за управление на редки видове растения и животни от приложение 4 на Директивата . В тръжната процедура обаче министерството не включи научните институти на БАН. Процедурите са спечелени от странни бенефициенти:
- планове за действие на пещеролюбиви прилепи, колониално гнездещи водолюбиви птици и змията леопардов смок ще се разработват от организация с двама служители ;
- три плана за действие за висши растение и мъхове ще разработва Форум Природа известна досега с агресивни антиекологични позиции в България;
- план за действие на трите вида делфини и двата вида сухоземни костенурки ще се разработва от фондация „ИНТЕРАКТИВНА БЪЛГАРИЯ" известна с интереса си към дигиталните фотографии .
Особено забележително е, че за част от тези планове за действие нямат задания, а някои от плановете ще трябва да се разработват без провеждане на теренни наблюдения.

Заключение
От години природозащитните организации внасят становища в екоминистерството с настояване за смислено харчене на средствата и добро управление на мрежата. След нулева чуваемост становищата бяха изпратени към Комисията, която настоява, че дейностите са отговорност на страната членка. Остава само едно – да бъде информиран истинския донор - Европейския и български данъкоплатец и да му бъдат зададени два въпроса:
Съгласни ли са европейските и български данъкоплатци техните пари за биоразнообразие да се дават при този начин на управление?

Имате отговор? Пратете го на Вашия евродепутат с копие до нас: contact@forthenature.org.
Въпросите са важни, предвид идващия нов финансов период 2021 – 2027. Ако няма промяна, ще позволим пропиляване на нови 200 млн лева и на шансовете да опазим невероятното си природа.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

621 посещения

OFF

Последно качено » Новини